Отнесени от вихъра времена и завихрени драми

Днес имам вдъхновение. 
За това да изкажем благодарности на една мила Twilight Lady, която и без да знае, вдъхнови клавиатурата. 
Този израз определено не върви добре с клавиатура. Много по-елегантно звучи „Вдъхнови перото ми”. Може да означава толкова много неща, особено по една дама – перо за писане, на шапката, на прическата, на роклята .Вероятно и по чантите има, по обувките имам предположение, че ще пречи. 
Мдам, искам да живея по времето, когато пера е имало и в шапките, а тафтата е била на мода. Бледожълта или бледозелена, благодаря. 
Говорейки за бледозелено се сещам и за времето. Странна асоциация. 
Тази седмица то бе много приятно, особено в западните части от страната. Тъкмо като за къс ръкав и гумени ботуши. Вероятно повечето хора биха предпочели по-малко вода от небето, но все пак, не е като да е без хич. Е, да, по-различно е от чуството, описвано като: „представлявам прашинка от шарена сол върху препечена филия с масло с формата на България”. .Макар че, в последно време хляба взе да се свива при печене (установено с измервания в лаборатории). Доста странна филия. Огризанка. Леко. 
Още една причина да ми се иска да се върна във времената, когато филиите не са се свивали.
И тъй като беше прекрасна седмица, внезапно ми се наложи да ходя на море. Те ти булка, Спасовден. 
И тъй, в последният работен ден на седмицата се впуснах в търсене на ценни морски атрибути. Изчерпателният списък:
-джапанки;
-два несесера за козметика; 
-плажна рокля; 
И отново ми се прииска да живея във времената, когато симпатични черни прислужници са вършели всичко. Поне така показват по филмите де. 
Защо през зимата вечно ти се врат джапанки в лицето, вместо ботуши с равна подметка?
Защото през лятото ботушите ще ти извадят очите. Явно джапанките преди летен сезон са само в лимитирана серия. След не особено кратко разузнаване, какво научих:
1. джапанките могат да бъдат в диапазона от 1,60 лева до 35; 
2. имат вариант с чанта;
3. последният може да бъде допълнен и с рогозка;
4. да се намерят джапанки в подходящият за банският цвят не винаги е лесна работа.
Да почнем от точка 1. Тъй, ценови диапазон (това словосъчетание 3 пъти го изписвах като „женови диапазон”, реших да го спомена, че е забавно). Има много разновидности: почват от джапанки от 1.60 със съмнителен произход, но цвят, който подхожда. Преминаваме на такива от 3 лева, като всички в околността имат такива. Освен това за черни и златисти, не устройват клиента, в случая – мен. Следват едни от 5 лева, които подхождат на банският, но са ужасно неудобни. Продължаваме и финишираме на 8 лева. Куриоз: абсолютно същите са като първите. Даже цвета същият. Етикета обаче, сменен. Тези са внесени през Унгария, другите – през Китай. Вероятно двете нации мислят еднакво. Преминаваме на версия 13 лева, напълно устройва всички. Но имах голяма чуденка за онези от 35: какво толкова им има? Не бяха от особено удобните. Не бяха и интересeн модел. Явно етикета е бил златен. Или вероятно са от преди падането на валутния борд, за което аз дори нямам спомен кога и дали изобщо се е случвало. 
Тъй, уредихме се с джапанки, установихме че пазарът и търсенето не винаги имат съответсвие. Поне в моя случай.
Преминавам на плажната рокля от списъка, че е по-лесно. Дреха е, търсена, всички имат, вероятно се предлага. 
Да, ама не. Мърфи е създал закони, според които в момента, в които почнеш да си търсиш плажна рокля, пред очите ти танцуват рокли с корсет, прилепнали коктейлни рокленца играят валс, а ансамбли от шалче и шлейф танцуват полка. Дори ми предложиха все пак да пробвам един красив състав, на име: трудно закопчаване с цип отзад и тюлена подплата. 
Мдам, ефектно и подходящо облекло за плажа. Определено ще се слея с тълпата от мъже във фракове и дами в елегантни рокли с гол гръб. 
В този момент, си помислих, че първата рокля, в която ще успея да се навра, ще си я прегърна, ще затанцувам танц с нея, дори може да се оженим и да заживеем щастливо на морето. Или поне да имаме меден месец там. 
Отново удар на камък. Или по-точно на мида. Excuse me, дамите, които работят в кметството, общината, данъчното, ВиК, Е-ОН и две-три банки, обръщам се към вас със специална молба: спрете да носите рокли, които аз бих носила на плаж. Иначе заплашвам да ходя до там увита с шал на делфини и мидички (сериозно, и такова намерих). Явно всички налични плажни рокли по магазините, са били изкупени от онези мили дами, които седят зад едни гишета и акто седнат там внезапно се превръщат в Горгони Медузи или триглави змейове. И носят ТВОЯТА плажна рокля, същата онази, която се вее в торбичка под лакътя ти, намерила си трудно и ти тъкмо си мислиш каква прекрасна хармония се получава между роклята, бъдещият ти, все още само мираж, тен и развятите коси. И бам – Горгонка е в същата рокля, само че е силно гримирана, косата и е старомодно тупирана и дамата е приложила съчетанието: модерно отровно зелено с бледолилави чехли и розАва гривна. Въх, вдъхнових се и от нея. 
И след като бях сломена от този обрат на съдбата, този драматичен изход от спешната операция: намери си подходяща рокля, то реших да се заема с леката, необременяваща мисия за несесерчета. Едно мъндзърко, за трите ми лосиона за плаж и едно голяяяяяяяямо за всичко останало. 
Но, братята китайци и тук са били изобретателни. Отново ценови диапазон: от лев до десет. Ха избирайте. Тези от лев са с развален цип от самото начало. Пробвайте с онези за 2.50, но пък облицовката им е странна. Тъкмо си намериш перфектното несесерченцененценцене и се окаже, че то е в комплект с още 19825 прАстАтии, от които никой няма нужда. По дяволите, на 16 нямам нужда от два вида крем, околоочен крем, серум и някакъв си концентрат. Прекъснах милата продавачка с надеждата да ми види лицето и да се усети, че трябва да се преориентира. Сори маце, изчакай 10 години и ще дойда. И когато най-накрая успея да се сдобия с иначе тривиалното нещенце – несесер, седнах на една пейка, заблизах сладолед и се успокоих. 
Ами ако трябваше да си търся и сак?
Там колко разновидности щяха да бъдат?
С колелца, без, със рамки, без, цветове, качествен, скъсан, на път да се скъса, прилича на надежден, ама не е, куфар, удобен куфар, удобен и красив куфар, скъп куфар, скъп куфар, обаче не може да се установи защо ... куфар... сак... куфар ... 
По дяволите, защо не си ближа сладоледа и да си помисля за прекрасната, прохладна седмица, да помечтая за кринолин, кокетно чадърче и широкопола шапка?
Вероятно и тогава щях да имам подобни проблеми ... розови или зелени ръкавици за бледожълтата рокля? Ами панделката на шапката – розова или синя? Ами дали кожата ми не е почерняла от язденето преди две седмици; дали маман ще ми даде перлената си огърлица или ониксовите обици за бала идната седмица ...
И станаха прекалено много тревоги. Затова станах от пейката и се запътих към книжарницата. 
Там поне не се притеснявам за цветове.