С днешното си събуждане установих, че е много слънчев ден. Достатъчно слънчев, та да успея да нахлузя сандалите за разходка из Търново. Разходка, съпътствана от студен чай и няколко сватби по улиците на старопрестолният град. Хъх, отплеснах се, започнах да звуча (!?!?!?) като патетична водеща на програмата на селското читалище на с. Долно Нанагорнище по случай сборът.
А имах намерението да пиша за общото звено между:
-сандали;
-студен чай;
-блогът;
-семейство Кълън.
Логичният отговор е – аз. Обожавам пролетта, когато е достатъчно топла за сандали, както и късна есен и белоснежната зима. Студеният чай е притурка само за пролетта, температурите под 10 градуса повече ме предразполагат за горещ шоколад с канела, отколкото лимончета и лед в чаша. Накратко това съм аз – детенце дори след 16 години, ухилена и рошава, вечно замечтана за някое малко по-романтично измерение и доста спъната (следствие на замечтаността сигурно). И след като тази личност, т.е. аз, ще води блогът явно последният ще направи компромиси и ще приюти произаични дневни теми като праха по улиците и трудно разопаковащият се хляб, преплетени с малко романтика, много мечти и известно количество Twilight. Но не прекалено много, кръвта като начин на препитание не ме блазни особено.
Идеята да почна да пиша ми бе дадена от друга блогърка тук, след като тя хареса стила ми на писане. Тук трябва да отбележа – докато четете писаното тук си представяйте някой, който постоянно мята ръце, крака, коси или каквото намери за добре. Един вид някой много несръчен. И експресивен. Момиче на ръст под 170, вечно рошава коса и притежаващо странната възможност да се озове под стола докато обяснява Брауновото движение. Наподобявайки го.
Засега – толкова. Първият пост ще приключи с глътка студен чай, козунак със стафиди и точка. Ето я - .
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
chestito :)
ОтговорИзтриване