Последният път се събрахме две пътуващи семейства. Дотолкова обичащи пътя, че главите (или корените, или водораслите, има ли значение изобщо?) на семействата отдавна мечтаят за каравана. Или кемпер. Или обзаведен автобус. Защо не и совалка?
Та, на първи май, като трудолюбиви пчелички натоварихме две коли, в едната дори пералня за транспорт плюс 5 кила банани. Дестинацията е задбалканът – с програма за ден номер едно Калофер, Карлово и Сопот, нощувка в Хисар при баба и дядо, на следният ден Копривщица и ден номер три – багажите и у дома.
Тръгване. Дупки по пътя. Бензиностанции. Кафе, чай, тоалетна, кафе, минерална вода. Може и да не е в този ред.
Габрово. Шипка. Дупки. Мнооого дупки. Бананите забравени на пейка. Няяяяма нищо и в южна България ще да има. Ставайки въпрос за нещо южно – някой да се е опитвал да брои колко кратера има от южният склон на Шипка в един километър? Аз за 200 метра преброих 18 дупки. А от превала до изхода от прохода са 13 километра. Май не мога да броя до толкова, колкото дупки ще излязат.
Оооопа, забих се в голяма дупка с това отклонение. Секунда да изляза...
И тъй, добре дошли в задбалкана. Село Шипка. Някакво капанче покрай пътя. Бензиностанция. По дяволите, двучасово пътуване ни отнема 3 часа и половина!?
Рапица покрай пътя. Вали дъжд. Много дъжд.
Спиране в Калофер. Музей, център, паметник.
Гатанка – колко пъти може да завали в един час?
Отговор – прекалено много.
Сопот. Айде наново. Музей, метоха, център, паментик, старо училище. Цецо от „Това го знае всяко хлапе”. Водата е ледена.
Пътят към Карлово – няколко автокъщи. В едната има каравана. На връщане ще минем да я видим.
Наново всичко – музей, център, магазини. Гаден айрян в някакво заведение за бързо хранене. Я – банани. Тоя път да не ги забравим.
Излизаме от Карлово. Пере дъжд, та се къса. Минава и на градушка.
Но !!!
Караваната !!!
Половин минута по-късно и 5 литра вода по дрехите на всички се установява, че на караваната отгоре има две антени. Това е офис!
Пристигане в Хисар. Необикновена суша, имайки предвид неимоверното количество дъжд, което успя да се изсипе за един ден. Някой е запалил камината в къщата, всички са стоплени и сухи. Почва се приготвянето на вечеря. Може би вечерята на английската кралица е по-просто приготвяна от нашата. 3 вида салати – без маслини, без лук, без подправки. За всекиму по нещо. Разпрделяне на багаж.
Удивително е как жените можем да вземем за три дена два сака с дрехи. Плюс 3 чифта обувки. И лекарства, сякаш отиваме в страна от Третият свят. Най-малко.
Но да се върна на разпределянето на благата като банани, ябълки, мюсли и тем подобни джаджи. Но най-вече на едни многострадални ГЪБИ!
С тях имаше доста произшествия. Или по-точно с неизвестността на местонахождението им. Претърсихме цялата къща, включително избата и колибата на кучето. ГЪБИ не се намериха.
Ми тъй де, няма да ядем гъби, може да са отровни.
И тъкмо когато си мислехме, че битката е изгубена, някой слезе да вземе кафе от колата. И – находка! ГЪБИ !!! Урааа !
След като тъй важната за преживяване суровина във вид на гъби бе намерена, цялото племе се насади около масата, дружно наливайки се с дядовата анасонлиика, рядко падаща под 40 градуса. Универсална ракия – даже чисти.
И някъде на втората наздравица се чува въпросът, който накара племето дружно да се търкаля по пода от смях:
„Абе намерихме ли ГЪБИТЕ?”
Не бе. Никак даже. Неведомият се осведомява, че въпросните ГЪБИ са били в колата и са на сигурно в хладилника.
След още половин час, още една чаша ракия и мноооого манджа след това отново се задава въпросът:
„Някой да е виждал ГЪБИТЕ?”
Ъхъхъхъ. В радиус от 10 километра всички разбраха за нашите гъби, като в издирването им бяха включени спец-частите на ЦРУ, КГБ, ФБР, МИ-6 и Второ Районно.
Два часа по-късно всеки е легнал или свил се където намери за добре. Изпити са чудовищни количества бира, остатъци се намират от сок, студен чай и минерална вода.
Някъде от към галаткиката „Диванът” се чува гласът в пустиня:
„Абе изскочиха ли онея ГЪБИ отнякъде?”
След 10 минутният смях всички успяха да се сглобят и най-накрая някой промълви мъдро:
„Я и донесете ГЪБИТЕ, та да ги види и да кротне”.
Скачам аз кат` млада булка рано сутрин, отварям хладилника и почвам да ровя. Първи рафт. Втори рафт. Трети. На четвъртият рафт ГЪБИТЕ още не са намерени.
На шестият рафт отправям вечната реплика:
"Някой виждал ли е гъбите?"
Ден номер две – дестинация Копривщица. Ще вдигаме възстание, т.к. денят е втори май, 133 години от Априлското възстание.
Наново всичко – път, багаж, батерии, якета. По-късно ще се установи, че якетата не бяха достатъчно.
Пристигане в Копривщица след пътя с над 200 завои (броих ги, но след 200 се отказах). Питаме някакъв човек накъде е старият град.
„Ми той целият град е стар.”
Да, логично и очаквано.
Упътване към центъра – следвайте шума. Удивително лесно.
Заставаме на някаква полянка да чакаме възстанието. Час номер едно : по центъра се разхождат деца, момичета и стари жени в народни носии. Упорито си вярвам, че това е част от възстановката – разнасят си клюки.
Час номер две. Продължават разходките. Времето се променя с удивителна скорост. Дъждец. Дъжд. Мрачно. Мъгла. Дъжд. Слънце. Слънце+ дъжд.
Почва пристигането на някакви „лъскави” хора. Японци. Едно японче упорито се опита то да ни вдигне възстанието.
Час номер три. Пристига дори японският посланик. През това време бяха изговорени една камара идотщини, най-забавните из които;
„То затова не им е успяло възстанието – като им гледам организацията ...”
и :
„А стига бе, то руснаците ще дойдат още малко!”
Почва се!
Гърмения, пушки, пищови, коне, трупове. Пълна програма. Включваща и музеи след това.
Отклонение – който реши да обикаля музеите да се уреди с търпение, що се отнася за намирането на музея на Бенковски. Аз лично 3 пъти се загубих в търсенето.
След уморителният ден по пътя назад установихме, че дупките не са се увеличили за 6 часа. Плюс за българската инфраструктура.
Връщането, осъществено на ден трети се оказа забавно преживяване. След като на отиване превозихме една пералня, в семейството се възцари спокойствие, че поне на връщане ще има мир, спокойствие и пространство в колата.
Да, ама не. Нъц. На връщане ще се превозва втора пералня.
Мълчанието бе многозначително.
Та това бе краткото ни пътуване. Отбелязано с много дъжд, малко гъби, две перални и много гърмежи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар